Когато заговорим за музикално предпочитание в хората, не можем да пренебрегнем някои видни белези на настоящето общество в България. Не искам да навлизам в подробности относно всичките болежки и небивалици в нашата обичана родина, но бих засегнал най-блестящия и ярък пример за интелектуално падение у нас – чалга културата.

Кой съм аз, че да съдя другите?

Искам да уточня, че целта ми не е да съдя по някакъв начин слушателите на този музикален жанр. Всеки сам взима решения в живота си и музикалните предпочитания са твърде индивидуални. От моя гледна точка аз не разбирам чалгата и не мога да я оценя музикално. Но около този стил (като оставим самата музика) витае един тъмен облак, засенчил мирогледа на българската младеж. Аз наричам това явление крайна простотия.

Но в тази статия мисля да използвам най-любимото си средство за забавление – иронията.

Чалга няма само в музиката

„Здрастииии!“

„Как сиии?“

Всички знаят тези лафове, но аз все още се чудя, защо толкова много хора ги намират за смешни?

Стандартните извинения

Повечето чалгари крият истинската си същност зад няколко много стандартни и повърхностни извинения. От мои лични наблюдения съм извадил най-често срещаните от тях:

„Аз слушам всичко“

Bitch please! Като слушаш всичко, кажи едно парче на Майлс Дейвис. Естествено защитната реакция е „Този сигурно не е много известен“, което е доста грубо, що се отнася за човек, променил джаза няколко пъти по време на музикалната си кариера. От тук аз си правя изводи, че цитираният индивид няма понятие от джаз, което е доста жалко, като се има предвид влиянието на това течение върху съвременната популярна и ъндърграунд сцена.

„Аз слушам каквото ми пуснат“

Тогава си пусни Sepultura – Primitive Future (силен дизинфектант).

 

Главната тема

Аз съм разработчик и се занимавам с изкуство, наречено уеб вече 8 години. През цялата си практика никога не съм спирал да се уча от по-добрите и винаги съм се доверявал на утвърдени имена в областа, в която градя своите познания. Програмирането е свързано със сложен мисловен процес и изграждането на гъвкаво въображение, което непрекъснато се развива. В програмирането няма ситуация, в която ти си достигнал предела на знанията и няма какво повече да научиш. Винаги има по-добри от теб и винаги трябва да си любопитен.

Програмисти, които слушат чалга

Ето че стигнахме и до сърцевината на темата днес.

Бях много учуден, като открих толкова много хора, които слушат чалга докато пишат код. Кое е толкова странно според мен ли? Ще се опитам да опиша как аз виждам тази комбинация.

Да си представим един програмист, който трябва да напише голяма и комплексна система. За разтоварване е доста приятно да слушаш музика, но нека в нашият пример музиката е чалга. За сега няма нищо странно. Но нека видим какво се пее в дадената чалга песен:

„Кой ще погали котето любовно?“

Програмиране… Интелектуален труд… Котето любовно???? (WTF?!)

Виждам, че това помага на мисловния процес като засилва мозъчната активност.

Особенно добре се вписват и много други текстове, в които лирическият герой описва своята дълбока емоционалност:

„Дали езика си искаш да гълтам, или си мислиш, че може и друго“

Естествено това създава страхотна хармония и се вписва в процеса на разработка на програми.

„Твоите погледи нямат цена, знаеш ли къде ми бъркаш така?“

Къде?

 

Заключение

Като за обобщение искам да кажа, че много се дразня на простотията. Чалгата не подхожда на хора, които се имат за интелигентни. Може да си много умен, но нали знаеш… слушаш чалга 😉